Искате ли малко радикална честност с това?

Представете си сцената. Вие сте в един от безбройните лондонски заведения за хранене с дребни чинии с едвам видяно осветяване и естествена винена листа, пробвайки се да изберете какъв брой от дузината ястия от менюто със сезонни артикули, за които в никакъв случай не сте чували, да поръчате. Ето алтернативата: бихте ли предпочели изборът ви да бъде поздравен и да рискувате да пренебрегнете по-вкусни разновидности или да имате сервитьор, който е задоволително почтен, с цел да ви каже защо да не губите стомашното си място?

По време на моето време чаках на маси в съвременен ресторант в източен Лондон, който може да се похвали с готвене на открит огън, употребявайки усърдно добити съставки, възприех брутално прям метод, с цел да обясня менюто на посетители като вас. Хората харчеха доста пари. Храната като цяло беше невероятна и желаех да имат допустимо най-хубавото преживяване.

Тъй като обясних едно меню, което би объркало всеки, който не приказва тайландски, бих предложил ужасно ястия, до момента в който вървях. Но също по този начин постоянно правех гримаси, до момента в който описвах избрана алтернатива или доверявах, че макар че работя там на цялостен работен ден, не мога да се оправя с изключително пикантно ядене - тъй че те евентуално също няма да могат. Клиентите постоянно го харесваха, изключително когато ги възпирах от пагубна композиция от поръчки, като да вземем за пример съчетаване на много яйчено ядене с тлъстото месо и богатите усети на другия им избор. 

Четири века след установяването на сервиза със сребърен сервиз в селските имения на Англия от 17-ти век, формалната класификация на масата и учтивите, само че твърди сервитьори стават нещо от предишното. Въпреки че към момента има няколко изключения от висок клас, непрестанно възходящият брой инцидентни заведения, разпространяващи се из Лондон, намират сходна услуга за прекомерно трудоемка и скъпа.

Тази нова вълна от коренно почтени сервитьори е надалеч от сървърите, за които Джордж Оруел написа в „ Надолу и на открито “ в Париж и Лондон, множеството от които „ бяха отвратително нахални – трябваше да употребявам юмруците си повече от един път, с цел да печеля елементарна вежливост “. Може да сме непочтителни, само че в никакъв случай не сме нахални. И ние сме тук, с цел да ви дадем изгода от нашите препоръки, без значение дали го желаете или не.

Може да си мислите, че да говорите за ядене, приготвено от личния ви готвач, е неприятно за бизнеса, само че доста от моите някогашни сътрудниците са съгласни, че построяването на другарски и нахални връзки със залагащите е по-важно от продажбата на едно ядене или егото на готвача. И когато става въпрос за избор от комплицирано меню, мантрата, че „ клиентът постоянно е прав “ постоянно е, дано си признаем, неправилна.

Не че вечерящите постоянно вършат това, което им се каже. Мой добър другар и сервитьор в неотдавна открит британско-италиански ресторант в Пекъм има вяра, че нейната „ намерено остра рецензия на ядене е съдействала за вирусния му триумф и за пазаруването на клиентите “. Въпросното ядене – карбонара с пържено яйце и сметана – провокира много разногласия онлайн, вбесявайки италианци и британци.

Тя не се поколеба да каже на клиентите, че счита ястието за „ непоносимо “ и пържено яйце „ изцяло излишно “, само че нейното мнение просто ги подтикна да опитат сами. Изглежда, че в наши дни противоположната сладкарница прави оценка малко повече от намерено предизвикателство.

Александра Брукс е писателка, която работи в областта на хотелиерството повече от 10 години

Следвайте, с цел да научите първи за най-новите ни истории и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате